|
“Новите оръжия”, или за новия военно-промишлен комплекс на България
На този фон повече от 10 години слушаме воплите за
Това вече беше. Без да засягаме никого, но повечето от истинските бисери на отишлия си български ВПК са оръжия на миналото, оръжия на ХХ и дори технологии на ХІХ век. Затова пък, както казва фон дер Голц: “Бъдещето не принадлежи на никого”. Според Алвин Тофлър, гуруто на съвременния мениджмънт: “промените не могат да се прогнозират, те трябва да се изпреварват”. Тоест, нека си зададем въпроса, кои са изпреварващите производства за възраждане и развитие на българския ВПК? Първата насока е информационната. Според повечето изследователи, цивилизацията ни върви от доминацията на “homo sapiense” към тази на “homo informaticus”. Тук има един съществен нюанс – информиран не значи знаещ. Да си знаещ означава не само да можеш да събереш нужната ти информация, но и да можеш да я отсееш и, най-важното, да я използваш. Докато у нас повечето хора бъркат информацията и информационното само с простото използване на компютъра. Бъдещата война определено ще е информационна. Всички съвременни оръжейни системи и средства за отразяване притежават някаква електронна памет и бордови компютри, които все още подлежат на влияние от човешкия фактор. В момента няма публична информация, в какво състояние са българските военно-информационни системи, тяхното командване, и управление. При отделянето дори на неголеми средства е възможно да се разработят програмни продукти, методи и системи за неутрализиране на противниковите електронни системи, както и за защита и дублиране на отбранителните ни информационни системи. В тази насока могат широко да се привличат цивилни специалисти и средства, тъй като голяма част от военните информационни системи се преплитат с гражданските. Изключително конвентируеми са софтуерите, разработващи нови информационни продукти за свръзка, навигация, разузнаване, прехващане и имитация на заблуждаваща информация. За съжаление, в момента България не може да произвежда евтини електронни компоненти, но спокойно може да закупува на азиатските пазари необходимите електронни елементи, които да се композират в
На прехода между старите и новите броневи системи, тази година ние например трябва да се занимаем със съвсем семплия, но насъщен за българския ВПК въпрос, какво да направим с ходовата част на всички танкове и бронетранспортьори подлежащи на унищожение по Парижките споразумения? Напълно рентабилно е те да бъдат преработени във всевъзможни видове влекачи, противопожарни и други инженерни машини за използване в гражданския и военен сектор или просто да бъдат консервирани, като база за бъдещи производства. Според оценките на Пентагона, през следващото десетилетие 50% от всички бойни действия ще се водят в населени места, а около 2025 година този показател може да нарасне и до 75-80%. Световния опит в конфликтите с ниска интензивност (Ливан, Гренада, Сомалия, Косово, Чечня), показват, че воденето на боевете в населени места се характеризира с високи загуби, мигновена промяна на обстановката, неустойчивост на свръзките, лоша видимост, ниска ефективност на използваните тежки оръжия (танкове и авиация), затруднено тилово обслужване и медицинско осигуряване на войските. Тоест конвенционалната война на пехотата си остава основното средство за завоевание и отбрана, което обаче ще изисква и съответните нови оръжия. Именно тук е
В същото време, след провеждането на славния конкурс в родното Министерство на отбраната за свързочно оборудване по натовските стандарти за Карловската бригада от умиротворители, с право бихме запитали, за какво всъщност говорим? Но нека отставим и този скандал на миналото. Интересуват ни, къде са българските ниши на тези бъдещи пазари? Пехотния бой се нуждае от нови муниции. Нека да ги наречем активни или самонасочващи се муниции и тук би могло да се направи много, особено при използването на нанотехнологиите. Мунициите на бъдещето биха могли не само да се самонасочват и да следват целта, но и да се многофункционални и да се самопроменят според характера на преследваната цел. Пехотинецът на бъдещето се нуждае и от някаква активна бронежилетка. Не бива да се изпуска и възможността от ръкопашни боеве, в които освен класическия нож, може да се използва комбинирано оръжие за електрошоково поразяване. При разработката на лично огнестрелно оръжие трябва да се отчитат и новите тенденции за създаване на електроимпулсни оръжия, при които зареждането на патроните се извършва не от досегашните подвижни затвори, а от електроимпулсни, които значително повишават скорострелността, точността и надеждността на оръжието. Тук бихме могли да опитаме възможностите си и в различните елктрооптични военни системи. Най-голямата ниша, в която спешно трябва да се развива българският ВПК, са безпилотните апарати, за които в България все пак имаше някаква традиция. Става дума за цяла гама от безпилотни апарати, които да се управляват както от въздуха, така и от земята. Мини-шпионски или поразяващи безпилотни апарати трябва да са на разположение на всяко пехотно отделение и да могат да се запускат и използват от всеки боец за индивидуални и групови задачи по поддръжка на наземния бои, както и съответните оборудване и боеприпаси за тях. Голяма част от
Ако успеем да се впишем поне в споменатите по-горе ниши, успехът ни през следващите 20-25 години би бил безспорен. Но за подобна цел е необходимо не толкова, бюрократизъм, средства или централизация на проектирането и производството, колкото координация и патриотизъм между частния, държавния сектор и МО. Въпреки че, когато става дума за пари и користни облаги, повечето политици и чиновници забравят всичко изброено до тук. Защото на този свят е лесно да знаеш, че американците винаги ще бъдат преди теб. По-трудното, но съвсем не невъзможното, е да накараш американците или другите водещи държави от НАТО (а и извън пакта) да те потърсят и прлизнаят за партньор. Иво ИВАНОВ
|
