Започваме от дължината на цевите като най-значими, защото дават направле ние на снаряда и в тях протичат процесите, като изгаряне на барутните газове, образуване на висока температура и налягане за изхвърлянето му от цевта. Именно налягането обуславя скоростта на изхвърлянето и пробивната сила на снаряда. Значението на дължина та на цевите е проучвано преди цял век от френския изследовател ген. Журне и е доказано, че с увеличение на дължина та на цевта се увеличава и началната скорост на сачмите, както следва:

Както се вижда, ползата от дългата цев е незначителна. Затова научно е определена минимална и максимална дължина на цевите на различните калибри. Минималната е 37, а максималната 42 пъти от диаметъра на калибъра, или както е отбелязано по-долу:

Освен от дължината на цевта далекобойността зависи и от патроните, защото е доказано, че съществува разлика в скоростта между изстреляните патрони от дадена партида, приготвена във фабрични условия. Доказана е разлика в началната скорост на патрони с 400 м/сек средно с 10 стотни или с 40 м/сек. Нека това не ви учудва. Във фабрично снарядените патрони подобна разлика се възприема за нормална. При такива данни всеки читател е наясно с въпроса за дължината на цевите на ловната си пушка.

Да разгледаме и калибъра на цевите. В по-нови френски източници се твърди, че далекобойността на цевта не зависи от калибъра, т. е. от диаметъра на цевта. Резултатите от изследванията показват, че при еднакво просвред ляване на цевта /цилиндър, полушок или пълен шок/ далекобойността и диаметърът на сачмения сноп са без значение. Твърди се, че на дистанция 35 м сачменият сноп на цев от 20-ти калибър с диаметър 15,7 мм, със стеснение "пълен шок" покрива напълно сачмения сноп на цев 12-ти калибър с диаметър 18,5 мм, със същото шоково стеснение, при еднакво тегло на снаряда. Разбира се, при условие, че патронникът на 20-калибровата цев е магнум и гилзата на патрона е съответно удължена, за да побере снаряда, определен за нормален (32 г) или усилен (36 г), за 12-ти калибър. От изложеното трябва да се разбира, че калибърът на цевта не оказва влияние върху далекобойността на цевта. Единствено употребеното количество сачми, което сме поставили в патрона, определя далекобойността. Във връзка с горното възниква въпросът с теглото на ловеца и на пушката и отката от изстрела, но това е отделна тема. Що се отнася до далекобойността (началната скорост и пробивната сила) на сачмите, ясно е, че тя зависи единствено от шоковите стеснения на цевите.

Установено е, че ловната пушка с цилиндрич на цев (с еднакъв диаметър от началото до края є) има ефективна далекобойност на дистанция 35 м, а при просвредля ването "модифие", което започва с диаметъра на даден калибър и завършва конусообразно с постепенно намаление до дулния срез с 1-1,5 мм - 38 метра. За по-голяма далекобойност цевите на пушките се просвредля ват със стеснение, което наричаме шоково. То се прави на няколко сантиметра от края на цевта. В наше време то се прави в няколко размера с наименования и концентрация, както е посочено в таблицата:

За различните калибри шоковите стеснения се определят със съответни коефициенти.

В заключение - за обикновения ловец не е необходимо да търси пушка със силни шокове на цевта за по-голяма далекобойност, а такава, която подхожда на неговите стрелкови възможнос ти, за да компенсира грешките при прицелването си. Затова ловната гладкоцевна пушка с дясна (долна) цилиндрична и лява (горна) полушокова цев е най-добрата комбинация. Пушка с шокови цеви ще е по-добра само за ловец с високо стрелково майсторство.

При покупка на оръжие не бива да се забравя, че от особена важност е да бъде точно нагодено по морфологическите особености на собственика - дължина, извивки на приклада и общо тегло.